Житейският избор на лирическия герой в стихотворението „На прощаване” от Христо Ботев

Конкретен повод за написването на стихотворението е готовността на Ботев да премине в България с четата на Желъо Войвода- 1868година и осуетяването на това начинание от румънските власти. Заглавието уточнява момента на събитието и може да се възприем

Конкретен повод за написването на стихотворението е готовността на Ботев да премине в България с четата на Желъо Войвода- 1868година и осуетяването на това начинание от румънските власти. Заглавието уточнява момента на събитието и може да се възприема двузначно-сбогуване и опрощение.

Композиция-лирически  увод, в който героят мотивира своя житейски избор, картина на възможната смърт, картина  на победното завръщане, поетически финал-лирическият аз споделя мечтата и увереността,че подвигът и саможертвата ще му осигурят безсмъртие.

Формата на творбата  е писмо-изповед  в първо лице  единствено число,  зададен диалог  с майката (скрит  диалогизъм).

Родината е онова  сакрално пространство, където са корените на всеки човек. Там е домът , там е родовият свят, спомените от детството. Заради нея и злочестата й съдба кърви сърцето не героя. Чужбината е място на скиталеца, самотника. В чужбина Азът е нещастен, защото е отделен от дома, от семейството, лишен е от топлината на бащиното огнище. В чужбина постоянното състояние на хъшовете е самота и отчуждение- те са вечни изгнаници без пристан и без подслон.

Река Дунав разделя  родина от чужбина  , но също така  е и единственият път за завръщане в родния дом. Символ е и на пречистването ( в случая битката, борбата , също са своеобразни начини за пречистване).

Житейският избор  на лирическият  Аз е свързан  с полюсни чувства –безпределна любов и привързаност към дом, род и родина. Силна болка и гняв от тяхното страдание, яростна омраза и ненавист към поробителите. Стремежът към свобода е вътрешно заложен. Героят е горд и непримирима личност. Съзнанието му на човек и доблестта му на българин не му позволяват да се примири с насилието. Той е закърмен с неукротим и непокорен дух , и се опълчва срешу всяка несправедливост. Мъжествен и смел , той тръгва по страшния и славен път на борбата. Изборът му е категоричен- синовния дълг и личната драма след патриотичния дълг. Идеалът на лирическия герой- свободата е възвишен и романтично красив порив.

Последиците от  избора на бунтовника  са  смърт или  свобода. Свързани  са спаметта и  безсмъртието.

Смъртта носи слава  в паметта на  поколенията, но  тя е и свобода  на духа. Смъртта е по- вероятният изход и осъзнат избор. Тя е страшна , защото причинява скръб на близките и,защото ще бъде погубен още един млад човек . тя е славна, защото е смърт-подвиг. Юнакът умира високо в Балкана ( символ на вечност и свободолюбие на скалите), ( твърдост и висота на човешкия дух), при орлите ( смелост, гордост, свобода), между небето и земята. Картината на възможната смърт е черно-бяла-подчертава се трагизма и драматизма на битката и направения житейски избор. Заветът на лирическия герой внушава идеята-борбата да бъде продължена, а смъртта да стане пример за поколенията.

Образът на майката  е традиционен  образ на родовия свят- тя е началото на живота: сигурност, закрила, топлина. Героят е дълбоко и искрено свързан със своята майка. Чувствата на обич , привързаност, на разбиране и състрадание , чувство на вина, допълват характеристиката на Ботевия лирически герой. Образът на майката се слива с образа на родината страдалка, обречена да изпраща своите синове по пътя на себеоткриването, саможертвата.

Свободата е целта и смисълът на избрания път. Картината на победното завръщане е празнична , цветна .Това е тържеството на цял един народ. Завръщането у дома е осъществимо само със свобода-така ще се възстанови нарушената хармония в родовия космос. Вниманието е насочено към дружината, защото празника трябва да бъде споделен, саможертвата е въпрос на личен избор.

Бесмъртието е  наградата за извършения  подвиг. Свободата  и смъртта са  равноценни за  лирическия Аз , защото и двете са гаранция за духовно безсмъртие , и двете водят към тържеството на идеала. Бунтовникът очаква признание, благодарност и памет- това е единствената отплата и награда, която има стойност за него. Автор: Албена Иванова